|
|
 |
Основанията за тази инициатива са следните:
1. Латиницата се използва често за записване на съобщения на български. Това става най-вече в Internet и при изпращането на SMS (текстови съобщения към GSM).
2.
Сегашната българска практика представлява един уникален хаос. Нараства
общуването чрез Internet, особено при деца
и млади хора, които правят това на български език, но с латиница.
При това не с една латиница, а с множество "Интернет
жаргоници". Българските думи се изписват с латински букви
по всевъзможни начини.
Подобен хаос е непознат в други
страни, които като нас имат свое нелатинско писмо. Нищо подобно
няма нито в съседна Гърция, нито в по-далечни страни като Израел, Китай
или Япония. Там имат установена единна практика при изписване на думите
от съответния език с латиница. Когато им се налага да ползват латиница,
всички като грамотни хора пишат по един и същ начин.
3.
Хората, които използват латиница, за да пишат на български, го правят по
принуда, а не защото не желаят да ползват кирилицата. По същия начин глухонемите
общуват с езика на жестовете по принуда, а не защото не искат да говорят.
На тези хора трябва да се помогне, а не да се наказват за това, че имат
проблем. Начинът да се облекчи писането и четенето на латиница е въвеждането
на стандарт. Това ще намали усилията на хората, принудени да ползват латиница
по технически причини.
Стандартът ще помогне и на тези,
които досега са били принудени да пишат и четат на латиница, за да общуват
с хора, които нямат кирилица, макар те самите да имат. След въвеждането
на стандарт ще се създадат програми, които автоматично да транслитерират
от кирилица на латиница и обратно. С помощта на тези програми ще може да
се общува с хората, които нямат кирилица, без да се пише и без да се чете
на латиница.
4. Има хора, които използват латиницата, за да прикрият своята неграмотност. Например в чатовете много от участниците пишат на латиница, макар да имат кирилица. Причината е, че при писането на латиница няма стандарт и затова никой не може да ги обвини, че пишат неграмотно. Очакваме от средите на тези хора да излязат най-големите противници на стандарта. Въпреки всичко въвеждането на стандарт ще помогне и на тях, защото ще им позволи да използват коректор на грешките (spell check) не само когато пишат на кирилица, но дори и когато пишат на латиница.
5.
В момента е много трудно да се напише SMS
на български, защото няма фонетична клавиатура за GSM
апарати. Има само една приета клавиатурна подредба, но е много трудно тя
да се използва, когато кирилицата не е изписана върху клавишите. Също така,
повечето потребители на GSM апарати са свикнали
с подредбата на латиницата и не желаят да учат втора клавиатура, за да
могат да пишат и на кирилица.
Важно е да се насърчи използването
на кирилицата за писането на SMS-и на български,
защото това ще позволи да се използва режимът T9,
който се базира на вграден в телефона речник. Използването на този режим
ще доведе до ред положителни последици. Първо, това ще е едно голямо удобство
за потребителите. Сега за написването на една буква трябва да се натиснат
средно два - три клавиша. В режима T9 се натиска
само по един клавиш за буква. Това, освен че е удобство за потребителите
на GSM-и, но е полезно още заради това, че
изисква от пишещия да спазва правописа. А това ще направи нашите тинейджъри
значително по-грамотни.
6.
Заедно с въвеждането на стандарт за транслитерация, трябва да се реши въпросът
с Фонетичната подредба на клавиатурата. В България в момента се ползват
две подредби на клавиатурата - БДС и Фонетична.
Първата е по-удобна за хората, които я владеят, но хората, които владеят
само английската подредба предпочитат да пишат на Фонетична.
Проблемът с тази подредба е, че тя не е държавен стандарт, за разлика от
БДС,
а би могла да бъде, защото много страни имат повече от един стандарт за
подредба на клавиатурата. Това, че фонетичната подредба не е държавен стандарт,
води до проблема, че много фирми не я подържат. Например не можете да я
намерите във версиите на Windows, защото Microsoft
подържа само държавните стандарти, т. е. само БДС.
Българите в чужбина попадат
на компютри, на чиито клавиатури не са изписани буквите по БДС
и затова им е много трудно да използват тази клавиатура. От друга страна,
БДС
за тях е единствената възможност, защото за да си сложат фонетична подредба,
те трябва да инсталират допълнителни програми като Flex
Type, с каквито може да не разполагат. Много често тези хора са
принудени да пишат на латиница. Написаното от тях или се изпраща на други
българи, които се мъчат да го декодират, или по-късно се преписва на кирилица
(нещо, което удвоява работата им).
Друг проблем на Фонетичната
подредба е, че тя не е съгласувана със стандарта за транслитерация - най-малкото
защото няма такъв стандарт. Например, ако при транслитерацията В
се кодира с V, то добре ще е буквата В
да се намира на клавиша V при фонетичната
подредба.
7. При въвеждането на стандарт трябва да се реши и проблемът с тридесет
и първата буква в българския език, а именно И ударено.
Проблемите с И ударено са два - първият е,
че няма клавиш, с който да се напише, а вторият - че я няма в повечето
шрифтове (дори да са кирилизирани специално за български).
| Назад към първата страница на инициативата |  |